През месец септември 2012 година г-жа Елена Тодорова, преподавател по Английски език в училището ни, кандидатства по проект „КОМЕНСКИ” и го спечели.
Обучението се състоя в гр.Мейдстоун, Англия от 5 до 17 март 2013г. Г-жа Е.Тодорова участва в работен семинар на тема „Мотивация на учениците и стимулиране на творческите изяви”.
Впечатления от едно пътуване до Англия
Програма Коменски се осъществява благодарение на Агенцията за развитие на човешките ресурси. Насочена е към българския учител с цел да сравни и да добави нов опит към своя собствен. Отпусканите средства от Европейския съюз покриват на 100% разходите по престоя. Кандидатства се чрез така наречен проект. Това представлява описание на собствената цел и аргументиране защо трябва да се отиде на предлаганото обучение.
След силно колебание ще споделя впечатленията си. Честно казано не ми се говори. Защото се ужасявам от безсилието ни като общество. Пък и трудно мога да обхвана всичко, което видях през тези две седмици в рамките на няколко реда.
По принцип съм човек, който се впечатлява повече от природата отколкото от нечии постижения. В случая останах ужасно изненадана.
Работния семинар се проведе както трябва – ежедневните занимания, общуването с другите преподаватели, представянето на допълнителните материали и пр.
Наблюденията бяха много по-интересни. Защото контрастираха най-много на обичайното ми ежедневие. Особено усилията и старанието на хората да запазят или да покажат това, което могат по още по-красив начин. Имам пред вид улиците, парковете, сградите, обществения транспорт и всичко останало.
Не ми стана ясно как в многомилионния град може да е толкова чисто. Как може да няма поне едно пликче да прехвърча насам-натам. Как така няма задръствания?! Защо въобще трябваше да положим усилия като представители от България да преборим игнорирането ни от колегите от другите държави и да заслужим някакво доверие?
След посещенията в две училища от региона останах с едно тръпчиво усещане, като че все едно са ме черпили с мармалад с вкус на туршия. Още ми е кисело.
Първото училище беше частно – най-доброто в околността на Лондон и може би и в цяла Англия. (Във фейсбука на училището и моя има малко снимки.) Колегите там се представиха отлично, имайки предвид факта, че ни очакваха седмица по-късно. Присъствахме в най-различни часове. И какво да ви кажа – и представянето на децата, и уважението им към колегите и към това, което правят в час са толкова далече от това, което правим тук.
Другото училище беше държавно – ….. – над 2000 ученика в горен курс. Няма кой знае каква разлика между частното и държавното. Нито като начин на преподаване или натоварване на учениците. Никой не говори за стрес или пък умора. Просто се знае – това е програмата – трябва да се следва. Но ако има проблем веднага се наместват външни институции. Ако се нарушава реда, дисциплината или правилата на училището – се обръщат към родител Ако и той не съдейства – социални служби и полиция. Например, ако отсъства 10 дни – се плаща 200 паунда глоба. Ако родителя откаже да плати 2 пъти е застрашен със затвор.
Елена Тодорова